Начало

“Ти вероятно много пъти си се замислял съществува ли спорт, с който можеш да се занимаваш във всяка възраст, през всяко годишно време и с такова натоварване, каквото ти харесва. Такъв вид спорт съществува. Ориентирането – както е прието да се нарича придвижването по дадена местност с помощта на картата и компаса, е еднакво подходящо за любителите на спокойните преходи и за тези, които дават мило и драго, за да бягат, за млади и стари, за мъже и жени. То раздвижва не само мускулите, но и мозъка. И затова поражда истинско чувство на жизнерадост, забрава на всекидневните грижи! Ти навярно си почувствал, че това е казано прекалено силно. Тогава моля за извинение. Но вкусвайки горския дъх, ти сам ще изпаднеш в същото искрено въодушевление и ще разбереш тези десетки хиляди, които се вслушват в горските шумове, които намират в тях източник на жизнерадост и бодрост.  /Нурмимаа, 1967/.

Ориентирането е спорт, при който участниците трябва да преминат маршрут по самостоятелно избран път, съставен от предварително определен брой контролни точки (КТ) за най-кратко време в непозната местност, използвайки специално изработена за целта карта и компас (бусола). Класическият вид на ориентирането е преминаване по маршрути, при които участниците достигат в задължителна последователност определен брой КТ за най-кратко време, избирайки свободно и самостоятелно пътя  си  между отделните КТ. /БФО/.

Според състезателните правила на IOF, валидни от 01 януари 2007 год., определението за спорта ориентиране е:  “Ориентирането е спорт, в който състезателите посещават определен брой от точки на местността за възможно най-кратко време, помагайки си с карта и компас.”

Отличителен белег на ориентирането е бягането успоредно с ориентиране из местността. То е свързано с напрегната психическа дейност при физическо натоварване. Мисленето и физическото натоварване вървят ръка за ръка, т.е. в състояние на високо физическо натоварване правилно да се реши какво да се прави, как и в каква посока да се бяга.

Маршрутът е изчертан върху картата, която е единственият източник на информация за състезателите. При преминаването му, те трябва за най-кратко време по самостоятелно избран от тях път да намерят и преминат през всички КТ. Състезанията се провеждат в непознати гористи местности в съчетание с открити и полуоткрити участъци и с достатъчно разнообразен профил и детайлност на терена. За да има истинско ориентиране, местността, картата и маршрутите трябва да бъдат непознати за участниците, т.е. всички да бъдат поставени пред еднакви условия.

Специално изработената карта е основният източник на информация за състезателя. Тази информация е отразена и кодирана по определен начин с помощта на условните знаци. Изискванията към съвременните карти за ориентиране са отразени в International Specification for Orienteering Maps (ISOM), Map specification for ski-orienteering, International Specification for Sprint Orienteering Maps (ISSOM), издадени за уеднаквяване на стандартите при изработването на карти за ориентиране   от всички национални федерации по ориентиране, членки на IOF.